Банките все още трудно дават пари за земеделие
14.05.2009, 08:29
Напояването в земеделието вече е с
приоритет при нас, казва Деян Кирязов, собственик на Аквамат 2000
Господин Кирязов, с какво бизнесът ви се промени от 2007 г. насам, от
времето, когато представих shy;ме вашата фирма във в. Пари?
- Когато
през 2000 г. започнахме, се занимавахме предимно с капково напоя shy;ване на
тревни площи. Изискванията на пазара бяха такива. Откакто започнаха да навлизат
европейските пари за земеделие при нас, съотношението значително се промени.
Преди капково напояване и селско стопанство бяха горе-долу 50:50, докато
вече земеделието взе значителен превес със съотношение 70:30. Все пак колкото и
трудно да е с парите по програмите, когато се инвестира в съоръжения, става дума
за значителни суми от порядъка на милион за 1000 дка, пари, които не са никак за
пренебрегване.
Какъв процент от пазара държи вашата фирма в момента?
-
В тревните площи между 20 и 30%, като тази година може би ще има
преразпределение в сегмента, защото някои колеги вече изпитват значителни
затруднения. Това означава, че ние вероятно ще увеличим дела си или най-малкото
ще го запазим. Това е и непосредствената ни цел по време на кризата. Има и малък
ръст в сегмента на лентовите маркучи за зеленчуци, което може би означава някъде
около 30% пазарен дял, но и тук отпадат фирми.
Отчитаме известен ръст в
продажбите на съоръжения за напоя shy;ване на овошки и лозя, но той много се
влияе от европейските пари. В повечето случаи става дума за значителни суми и те
не може да си позволят да се самофинансират. Например понякога за оранжерии от
10 дка става дума поне за 1 млн. EUR. Преди това обаче трябва да си намерят
банка, която да реши да ги кредитира, а това се оказва почти невъзможно. За
съжаление банките, като чуят, че става дума за селско стопанство, не са особено
благосклонни.
Продължи да четешРеклама
Значи за банките земеделието все още е рисков фактор, въпреки че има
толкова много пари по Програмата за развитие на селските райони, които чакат да
бъдат усвоени?
- Да, дори и сега, при наличието на одобрени проекти
на бенефициентите им е трудно да вземат банков кредит.
Смятате, ли че държавата нещо трябва да направи?
- Мисля,
че държавата гледа на сектора като на туризма, на парче. Доколкото ми е
известно, кредити за земеделие отпускат предимно гръцките банки, понеже те вече
имат опит и знаят, че може да се вземат пари по програмите.
Има и друг
проблем. Засега банките все още не правят никаква разлика между терени със
зеленчуци, оранжерии, овошки и лозя. А има разлика в сериозността на
производството и инвестицията. Мисля си, че ако бяха наясно, нямаше да отказват
ипотека на оранжерия например, където става дума за индустриално производство на
зеленчуци и на плодове.
Преди две години май имахте повече надежди за бизнеса
си?
- И сега ги имам, защото, колкото и да е мудно, все пак с
европейските програми се размърдаха нещата. Ето, има пари по програми за лозята
и всички започнаха да предлагат системи за напояване за лозята. Като пуснат
мерките за оранжерии, всички ще предлагаме машини за това, зависими сме от тези
помощи.
Как ви се отрази кризата?
- В началото всички от
инвеститорите се отдръпнаха, защото се уплашиха. Естеството на работата ни е
такова, че като се затопли времето, започва засушаване и всички се сещат, че ще
трябва да напояват, и тогава идват при нас. Така че нашата работа започва,
когато пекне слънцето.
Уплашихте ли се в началото на тази година?
- Не, ние се
уплашихме в края на миналата година, защото имахме много пари за събиране.
Обикновено нашите клиенти искат предварително да вземат техниката и да плащат в
края на октомври, защото в края на есента за тях започват плащанията. Истината
е, че ние трябва да играем ролята на търговски банки, но кредитите ни са
стоката.
Как се справяте?
- Трудно, но тайната е в упоритостта и
търпението. На това ни научиха нашите клиенти, които в 70% се занимават със
земеделие. Те всяка година казват, че ще спрат да се занимават със земята, но в
крайна сметка пак остават. И ние покрай тях. Е, има пришълци в бранша -
търговци, които са чули, че бързо ще забогатеят, но те отпадат. Постоянните не
се отказват, защото са свикнали със земята.
Визитка
Деян Кирязов е собственик на Аквамат 2000 и е
инженер по хидромелиорация.
Той е от Бургас, но седалището на фирмата е в
столицата. Основава я като студент в съдружие със свой колега през 2000 г. със
заем от 1500 USD от кооперация Начала, известна с това, че дава рамо на малки
фирми и микрофирми.
Аквамат е на българския пазар от 2000 г. и е
най-бързо развиващата се в сферата на проектиране, изграждане, поддръжка и
автоматизиране на напои shy;телни системи в градини, селското стопанство,
оранжерии и паркови пространства.
Аквамат е водеща в дистрибуцията на
лентовите маркучи, държи близо 40% от националния пазар. Напояването и всичко
свързано с него е основната дейност. Компанията е представител на водещи
американски и италиански фирми.
Има офиси в Пловдив, Варна, Русе, София.
Деян Кирязов е създател на програма Зелена община, както и на едноименната
фондация. Всяка година връчва зелен приз на община, отличила се с екопроект.
Програмата цели подпомагане на устойчивото развитие на българските общини,
осъвременяването на стари и създаването на нови зелени системи на тяхната
територия.